Монографията разглежда една от съвременните теории за психопатията – Триархичния модел на К. Патрик, Д. Фаулс и Р. Крюгер, в който това сложно състояние на психопатология се изграждаща от три фенотипни конструкта – невъздържаност, дързост и бруталност. Триархичният модел предоставя добри обяснителни възможности за разнообразните изяви на психопатните личности: импулсивно и антисоциално поведение, съществен дефицит в способността за емпатия, проявяващ се в експлоатиращо или агресивно поведение, без поява на чувство за вина и угризения, съчетани понякога с убеждение в собственото превъзходство над околните и стремеж за доминиране в социалните взаимоотношения, и емоционална устойчивост на стресогенни фактори. Представени са българските адаптации за юношеска възраст на Триархичната мярка за психопатия (Patrick, 2010) и Тъмната триада – кратка версия (Jones :amp; Paulhus, 2014), с оценка на факторната структура, надеждност, валидност и различия по пол. Двата инструмента позволяват да се идентифицират онези юноши, при които психопатните личностни черти са завишени и съответно могат да послужат освен за диагностика и като основа за последваща психологическа подкрепа и консултиране.