След добродетелта

Тази книга възникна от продължителната рефлексия върху неадекватните моменти в собствената ми по-ранна работа по морална философия, както и от нарастващото ми неудовлетворение от възгледа за “моралната философия” като самостоятелна и независима изследователска област. Централна тема в повечето от тези мои по-ранни произведения (Кратка история на етиката, 1966 г.; Секуларизация и нравствено изменение, 1967 г.; Против автопортретите на епохата, 1971г.) бе необходимостта с помощта на историята и антропологията да научим за разнообразието на моралните практики, представи и концептуални схеми. Схващането, че моралният философ може да изследва възгледите за нравствеността просто като размишлява, удобно настанен в Оксфорд, върху това, което той или тя и неговото или нейното обкръжение казват и правят, е стерилно. Не съм намерил основателна причина, за да изоставя това си убеждение. След като емигрирах в Съединените Щати, разбрах, че положението не се подобрява от това дали такова удобство е намерено в Кеймбридж, щата Масачусетс, или в Принстън, щата Ню Джързи. Но докато утвърждавах разнообразието и хетерозенността на моралните представи, практики и понятия, стана ясно, че в същото време съм се обвързал с оценки за различните отделни представи, практики и понятия. Например дадох, или поне се опитах да дам, обяснение за възхода и упадъка на различни нравствености и за другите бе ясно, както би трябвало да бъде и за мен, че моите исторически и социологически обяснения са били направени – и няма как да не са – въз основа на особена ценностна позиция. В частност, изглежда, че съм твърдял, че естеството на моралната общност и моралното съждение в характерните модерни общества е такова, че вече е невъзможно да се прибегне до морални критерии така, както това е било възможно другаде и в други времена – и че това е морална катастрофа! Но тогава към какво бих могъл самият аз да прибегна, ако анализите ми са били верни?
Аласдър Макинтайър