Наукоучение (1794-1795)

Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за :”нещото в себе си”, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от :”аза” като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като :”анализ на понятието свобода”, е изходната точка на една принципно нова философия, която е оставила зад себе си цялата философия на просвещението, включително и нейния логически завършек, философията на Кант :dash; на философията на немския идеализъм, чийто логически завършек пък е философията на Хегел.