:”Мандрагора” е своеобразен синтез на две линии в италианския театър. От една страна е :”Учената комедия, дошла по пътя на класическото наследство, от друга – народностното начало, дало живот на Комедия дел Арте. Както самият Макиавели намеква в пролога, в основата на :”Мандрагора” вероятно лежи действителна случка от флорентинското всекидневие. Навярно пиесата е звучала злободневно като новелите на Бокачо. Ала тук, под смеха, който има за цел :”да подслади горчивините”, се чувства жестоката, разголваща мисъл, която е превърнала комедията в сатира.Този проницателен политик, отразил цял исторически период, този професионален държавен деятел и историк е оставил комедия, за която Волтер казва: :”Само тя може би струва колкото всички пиеси на Аристофан.” – Светозар Златаров”