Живеем в епоха на теми еднодневки, но има неща трайни и вечни, които не се нуждаят от поводи, за да им отдадем вниманието си. С кое да започнем ли? С любовта, разбира се. От вселенското „Бог е любов” до простичкото „Обичам те!”. Това е силата, която ни движи, чувството, което ни кара да повдигаме планини. Няма писател, който да не я е възхвалявал или горчиво въздишал по нейните вълнуващи превъплъщения. И тези изстрадани словесни бисери блестят като лампички по висящия над бездната мост, а ние крачим по него напред във времето.