Задачата на политическата философия днес, в ситуацията на радикална и вероятно необратима криза на модерните политически модели, е да осигури възможността за справедливо общо съществуване на множеството от нови (политически) субекти. Необходимото условие за осъществяване на тази задача: да продължим идеята за деконструкция на модерната фигура на субекта с идеята за устояването на субекта в метаморфозата на света, като метаморфоза на света. Дошло е време за ресубективиране на политическото: време да отхвърлим репресивните матрици, налагащи ни конвертируема квази-субектност, изначално подчинена на властта. Следователно основният практически въпрос пред философската мисъл, която все още настоява да бъде активен деятел в света, е: как да бъде осъществена подобна промяна?Книгата “Логика на политическото” се опитва да отговори на този въпрос чрез оригинално теоретично предложение, основано на политическа херменевтика на трагедията на Софокъл Едип цар” и на полемичен прочит на ключови текстове на модерната политическа философия. Идентифицираните начални структури на политическото, формирани в класическия гръцки полис, са отнесени към актуалната трансформация на базови политически категории като суверенност, власт, насилие, съпротива, политически субект и политическа общност. Възможността за тяхната реконцептуализация като критически деятели на освобождаването на политическите субекти очертава утопичния хоризонт на “Логика на политическото”.