Тази книга няма да е история на неизразимата реалност на самия Бог, който е отвъд времето и промяната, а история на начина, по който мъжете и жените са го възприемали от Авраам до наши дни. Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо “леко по-различно” за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди. Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си, твърдението “Аз вярвам в Бог” е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, когато е заявено от определена общност. От което пък следва, че няма (и не може да има) някаква “неизменна идея”, съдържаща се в думата Бог; напротив, тя съдържа цял сноп от значения, някои от които противоречиви и дори взаимно изключващи се. Ако не беше толкова гъвкава и пластична, представата за Бог нямаше и да оцелее, за да се превърне в една от най-великите човешки идеи. Когато някоя концепция за Бог престане да звучи смислено и релевантно, тя без много шум се отхвърля – и се заменя с нова теология. Фундаменталистът ще отрече това, защото фундаментализмът е и антиисторичен – този човек е убеден, че Авраам, Моисей и по-късните пророци са преживявали Бог по абсолютно същия начин като днешните хора. Но ако се вгледаме в нашите три религии, ще стане ясно, че няма обективна представа за “Бог”: всяко човешко поколение трябва да си изгради този образ на божественото, който ще му върши работа. Същото важи и за атеизма. Твърдението “Аз не вярвам в Бог” също е означавало “нещо леко по-различно” през отделните исторически периоди. Хората, заклеймявани като “атеисти” през вековете, са отричали някоя конкретна представа за божественото. Но един и същ ли е този “Бог”, отхвърлян от днешните атеисти, с Бога на патриарсите, Бога на пророците и Бога на философите, Бога на мистиците или пък онзи на деистите от ХVІІІ в.?- Карън Армстронг