Киркегор търси истината, която именно осмива, оплаква и проклина, която е само „субективно целесъобразна”, която е истина само и защото е полезна и изгодна, защото улеснява живота и облекчава съществуването. И ако в Или-Или, въпреки изразените категорични предпочитания на самия Киркегор, липсва дидактична повеля, назидателно внушение коя форма на живота е по-добра, експлицирано предпочитание на определен тип екзистенция, това още веднъж и логически последователно трябва да потвърди, че истината е субективна и че истинното е полезното за индивида. С тази своя идея Киркегор е действителен пророк на всички следващи прагматически школи във философията, за които истината е ту в успешното, ту в изгодното, ту в полезното за човека, но само не и в съответствието на човешкото съзнание на обекта, на натурата, реалността, действителността.
Исак Паси