Но сърцето е обиталище и на омразата. Любовта е положителна, съграждаща и животворна. Омразата е отрицателна, разрушителна и смъртоносна, Радостта е пълнота и момент на съвършенство. Човек има това, което е искал. Споделената радост е умножена радост. В самотата не са нужни думите с техните физически трептения и звучене. В самотата тишината ни казва всичко. Безразличието към себе си е нещо повече от самота, нещо повече от отчаяние, нещо повече от погнуса, нещо повече от нетърпимо страдание, нещо повече от ресантиман и т.н. То е пълна загуба на себе си. Безразличният си казва, че се е провалил тотално и не се страхува от собствената си смърт, която не предизвиква у него грижа за живота му. Самотата, отчаянието, погнусата и т.н. са свързани със смисъл, остатъчен или все пак действителен, ценност, макар и недостижима, които при безразличието са големите отсъстващи, изглежда, завинаги. Трагичното чувство за живота, както и други по-силни и дълбоки чувства предизвикват разума да си поставя нови задачи или да преразглежда изводи, които са смятани за постигнати по разумен начин очевидности. – Георги Фотев