Григорий Сковорода: Не всяка отрова има неприятен вкус
Самобитният украински философ сам изкопал гроба си и легнал в него завинаги
В навечерието на годината, в която ще бъде отбелязана 300-годишнината от рождението на най-големия и самобитен украински философ Григорий Сковорода, излизат в превод на български неговите „Басни и философски трактати“ в издание на „КВЦ“.
Григорий Сковорода (1722-1794) е изтъкнат украински философ, баснописец, просветител и педагог. Роден е в бедно казашко село. Постъпва в Киево-Могилянската академия, където си спечелва уважението на преподавателите, защото по всички изучавани предмети винаги е първи сред учениците. Увлича се по изучаването на езици, литература и философия. Става полиглот, пътува много из Централна Европа и посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия, Италия. Учи в Университета в Хале.
Когато се връща в Украйна, става преподавател в Переяславския колегиум (по-късно преобразуван в Духовна семинария). Там обаче влиза в конфликт с епископа заради неграмотността на духовенството в областта на изкуството. В резултат на това е уволнен. Става частен учител на сина на богат земевладелец. Поканен е да преподава поетика в Харковския колеж, но му налагат да приеме монашеството. Той обаче заявява, че не желае „да увеличава броя на фарисеите“, освен това учи младежите там не на религиозни догми, а на „търсене на човека в себе си“. Отново е уволнен.
Последните 25 години от живота си проповядва възгледите си сред хората. Облечен бедно и само с най-необходимите неща и книги в чантата си, той обикаля селски колиби и богати имения, като образова хората. Славата му се разнася надалеч – едни го критикуват, други го хвалят, но всички искат да го видят. През този период написва голяма част от произведенията си.
Според легендите той сам изкопал собствения си гроб, легнал в него и заспал завинаги, облечен в чисти дрехи и сложил ръкописите под главата си. След смъртта му неговите творби се преписват, печатат и разпространяват.
Философските трактати на Сковорода са посветени на теми като самопознанието, разума и щастието на човека. Те внушават, че не всяка отрова има неприятен вкус; че не бива да тъгуваш за изгубеното и да не се радваш на останалото ти; че ако постигнеш върха, ще си на средата; че презадоволяването води до ситост, ситостта – до скука, а скуката – до духовна мъка и който страда от това, не може да се нарече здрав.
Сред литературните произведения на Сковорода най-забележителни са неговите басни („Харковски басни“), които са включени в изданието на „КВЦ“. Критиката определя творчеството му като нешлифован диамант.
Изключително трудният превод на философските тракти, които изобилстват от библейски цитати, е дело на Мариян Петров, а на басните – на Димитър Христов.
