През 1893 г. младият Фройд и колегата му д-р Бройер публикуват съвместен текст с любопитни наблюдения. Те са предизвикани от случай на крехко момиче с очевидно измисленото име „Анна О…“. Две години по-кьсно в обща книга Бройер описва подробно случая, а в текста тупти драматичност, присъща на художествена литература. Фройд съпоставя казуса с няколко свои случая и ги придружаВа с теоретичен текст. В него за пръВ път срещаме някои от идеите, които ще се превърнат В ориентири за тоВа, що е психоанализа. ДолаВяме как са Възниквали онези озарения, които и до днес продължават да преобръщат живота на неизброимо множество от лекуващи, лекувани, адмиратори, хулители…

Ето го тайнствения момент на раждането на психоанализата: „Откритието на ‘метода на свободните асоциации’ все още предстои, а ние, заедно с Фройд и Бройер, сме в епохата на хипнозата, или по средата на реката, която трябва да бъде избро-дена…“ – казва д-р Иерохам в послеслова си към това издание.

Кое превръща „Анна О.“ в една от най-големите легенди в историята на психоанализата?

Какво тук привлича – подобно на роман – и неспециалистите в полето?

И какво означава Въвеждане на позиция „0“ в хронологията? Къде минава границата между „традиционно“ и „революционно“, когато става дума за вселената на мисленето и за работата с психе?