За „Опитът“
„Това е монументална творба. Авторката е твърде умна жена. И пише ужасно увлекателно. Виждаме постройката на собственото си време, виждаме я през телескоп и под микроскоп. И предизвикателствата за интелекта са толкова големи, че забравяме кое какво е.“
– Марин Бодаков
„Всеки би открил по нещо за себе си в този калейдоскоп, или по Бил Брайсън – в тази не много „Кратка история на почти всичко.“ Бърдарска оставя читателя без дъх. Тълкувателите на „постмодерното“ ще имат доста работа.“
– Силвия Чолева
Такъв жанр не се появява всеки ден в българската литература. А темите са несъмнено най-големите, „фундаменталните“ – живота, смъртта, времето, езика, изкуството, любовта, бита и битието, да имаш и да бъдеш, съществуването и екзистенцията, личното време и обективно научното t, педантичното документиране на живота и на съзнанието на неизключителния обикновен човек (по Кнаугор) и епичното, нашата трагична незначителност, непосилните мащаби, в които се движи крехкият смисъл на живота ни и зловещата красота на звездното небе.“
– Антония Апостолова
„Не може да има никакво съмнение, пред читателя е постмодерен роман с всички игрови конструкции на постмодерното писане.“
– Яница Радева
„Владението на българския език е изумително. Това е една от книгите с най-красив и богат език, които съм чел. Размислите за смъртта по нищо не отстъпват на философията на Филип Ариес, а тези за бита и битието на жената са на висотата на “Вторият пол” от Симон дьо Бувоар. Трябва да си дадем сметка, че четем много значима книга от българка, от космополит, от надраснала “културния вакуум” художничка, чийто автопортрет крие още много, много тайни.“
– Георги Цанков
„Rusana Bardarska wears her intelligence on her sleeve. Her references shift from Quantum Physics, string theory, Marxist economics, postmodern literary theory, ethical philosophy to popular culture – even The Good Place. She is on Christian name terms with Montaigne. She has opinions, and one of the great strengths of this book are the hackles her opinions raise with the reader. That is all to the good, in that this is a book that will promote hot debate. It will not be the last word. Hers is a voice from that border land between language and culture, a land of runaways. But from that borderland, one can perceive not just the future of individual nations, but that of the entire human race.“
– Christopher Buxton
„В тази впечатляваща като обем, но и като замисъл книга Русана Бърдарска изследва времето – времето, разказано през личните истории на героите в големия наратив, екзистенциалното човешко време, но също и времето като понятие не само във физиката, но и във философията и историята. А това позволява “Опитът” да се чете не само като роман, но и като документална литература, защото тук са включени дори философски есета и научни статии, които изследват смъртта, времето, икономиката, любовта, паметта и Космоса. Предстои ни наистина пълно потапяне в човешкия опит – мащабно и увлекателно разказване, което на моменти добива очертанията на семеен епос, но и постмодерна игра с жанрове и теми. Русана Бърдарска се справя изключително добре с този материал – разказва увлекателно и ерудирано. На този роман може да се гледа и като на фундаментален роман за женската гледна точка към историята. Но и много повече.“
– Оля Стоянова
„„В памет на паметта“ на Мария Степанова, „Опитът“ на Русана Бърдарска, „Времеубежище“ на Георги Господинов, „Предел на забравата“ на Сергей Лебедев, „Всичко е осветено“ на Джонатан Сафран Фоер – това са книги, които изследват паметта от различен ъгъл. Всички те са свързани с философията на паметта. Изследването на паметта е спонтанен лек за човечеството, натоварено с изкривени възпоминания и нездравословен стремеж към идеализация на миналото. Авторите в този списък са сред най-добрите лечители – те знаят как да причинят болка точно в мяра, за да започне процесът на преосмисляне. Има нещо общо между всички тях – здравословната дистанция от сантимента, липсата на егоцентриране, усещането за общност в паметта.“
– Силвия Недкова
„Рядко се появява роман, който да обхваща десетилетия и в процеса да анализира и промените, които те носят със себе си.”
– Светослав Тодоров
„Ведър хумор, тънката ирония и прекрасни стилистически експерименти във всички регистри на комичното. Основното, което държи текста и го превръща в роман, е дълбинната, магистралната тема на книгата, в която историята на индивидуалния човек, интимното и (авто)биографичното се преплитат и отзвучават в историята на човека изобщо и на човечеството.“
– Мария Ширяева
„Книгата е огромна като замисъл, качество, изпълнение. В нея има страшно много от всичко, но след затваряне на последната страница читателят разбира, че всяка дума си е на мястото. “Опитът” е явление в българската литература и не подлежи на “разказване”. Това е амбициозен литературно-философски текст, постмодерен роман, написан от ерудиран и респектиращо умен писател.“
– Таня Иванова
„Голямата литература в тази книга започва с малкото момиченце в Пролога. Оригиналната концепция за андрогина в модерния свят е брилянтно защитена. Това е възхитително женска книга – принос към знанието за душата на умната жена, която знае как да се освободи от вековната опека на мъжа, измислил света и думите, с които го представя на себе си.“
– Златко Ангелов
„Опитът“ е мащабен и епичен по дух и съдържание текст, предлагащ различни подходи за прочит. Книгата може да бъде четена като екзистенциален философски роман, но също така може да се чете и като остър феминистичен манифест, или като роман за нашето българско минало и капиталистическо настояще, като „опит“ за проблематизиране на живеенето в емиграция, в търсене не само на по-богат, но и на по-смислен живот. Щедър на теми, много игрови, тънко ироничен, хитро мистификационен, безкомпромисно смел и провокативен постмодерен литературен текст, който стряска, интригува, вълнува.“
– Красимир Лозанов
