Тази книга е съставена от десет отделни статии на преподобни Юстин, писани по различно време, но с обща тема. Основният въпрос, който преподобният поставя, е противопоставянето между богочовешкото начало у човека и света от една страна и стремежа на грехопадналото човешко естество към самообожествяване и свеждане на околния свят до човекобожески принципи от друга. Показана е немощта на човешката философия и логика – без Богочовека тя остава в затворения кръг на смъртта и греха. Авва Юстин посочва конкретните начини и средства за приобщаването на човешката личност към Богочовешката Христова Личност; посочва нищетата на националистичната идеология, особено когато тя придобива „църковно“ облачение. Убедително е показано, че хуманизмът като обособяване и стремеж към независимост на човека от Бога е всъщност основното човешко зло. В противовес на основния принцип на човекобожеската философия от античността до съвремието „човекът е мяра на всички неща“ свети Юстин поставя принципа на Христовата философия: „Богочовекът е мяра на всички неща“. Езикът на книгата обхваща всички видове на словесното творчество – от академично-догматичен до вдъхновено-поетичен.