Синоним на богатство, разкош, блясък, развлечения, а също и на стил, проницателност, клюки и точни, практични репортажи, медийната империя и стоящата зад нея фамилия имат забележителна история, която никога не е била разказвана. Сега журналистът Стюарт Пинкертън разкрива тайните машинации, катастрофалните решения и личните слабости на стогодишната династия, нейните ослепителни висини и не по-малко зрелищния упадък. Написана от вътрешен човек със сведения от първа ръка, придобити за двадесетте години работа на Пинкертън като автор и редактор във Форбс, книгата ни кани на ритуални официални обеди в огромните офиси на Пето авеню номер 60 в Манхатън и на шеметни партита на семейната яхта „Хайлендър“, разкрива ни охолния личен живот на Малкълм Форбс и нарастващото негодувание на фамилията срещу собствения си патриарх, припомня ни славните дни на списанието с неговите новинарски репортажи, разказите за прахосничеството на милионерите и новите стандарти за всеки, който се стреми към богатство и блясък. Но докато медийният бизнес се променя, Форбс реагира бавно и се оказва погребан от космическите лични разходи на Малкълм, лошо преценените и самофинансирани президентски кампании на Стив и високомерието и колебанието на фамилията, изправена пред реалността. Поредица от пагубни бизнес решения и междуособици водят до продажбите на яйцата Фаберже, колекцията от играчки, къщите, частния остров, яхтата, а накрая и на 40 процента от самата компания на външни инвеститори – шеметен крах, последвал десетилетия ненадминат успех. Увлекателният разказ за дисфункцията на тази могъща фамилия е притча за капитализма с най-хубавите и най-лошите му страни, както и метафора за днешния дигитален смут в света на медиите.
Стюарт Пинкертън е бивш заместник-главен редактор на Форбс и бивш заместник-главен редактор на Уолстрийт Джърнъл.
В интервю за списание Адуийк на въпроса кога според него е започнал упадъкът на Форбс, Стюарт Пинкертън отговаря:
Малкълм почина през 1990. Неговата смърт задвижи каскада от събития, които постепенно се развиха във времето. Оттеглянето на Майкълс през 1999 беше следващият критичен момент. Ако от уравнението се извадят двигателната сила и визията за бъдещето, всичко се променя. Сякаш братята никога не бяха чели собственото си списание. Години наред пишехме за това, че фамилните компании обикновено не усещат настъпването на времето, когато е задължително да назначат изпълнителен директор, който е наясно с управлението на бизнеса. През годините Форбс пишеше на тази тема отново, отново и отново.
