В това свое класическо произведение Густав Льобон излага основните и същевременно доста прости принципи на поведението на тълпата. Авторът умело изследва тълпата като явление – описва нейните свойства, класифицира основните видове тълпи и анализира причинно-следствените връзки характерни за този специфичен социален обект.

В своя труд, Льобон формира законите на поведение на тълпата. Показва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. По този начин те придобиват един вид обща душа.
Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква характерни нейни качества:

– заразяването от общата идея,
– усещането за непобедимост,
– загуба на чувството за отговорност,
– нетърпимост,
– възприемчивост към внушение,
– предразположеност към импулсивни действия,
– готовност за безропотно следване на лидери,
– неспособност за обмисляне на действията и др.

Авторът разглежда и методите, чрез които може ефективно да се манипулира тълпата, подобно на стадо, което не може да съществува без предводител. Показани са и утвърдени прийоми за постигане на политическо надмощие чрез умело направляване на поведението на тълпите. Може би точно заради това, през годините тази книга е била настолно четиво на много от политиците, които търсят власт.

Както ще се убедите, принципите на поведение на тълпата и методите за нейното управление са неподвластни на времето. Те важат и днес, вероятно с още по-голяма сила.