​В много отношения провокиращият аргумент на Крауч бе потвърден от събитията в последно време, които обаче разкриха някои слабости на първоначалната му теза и показаха, че положението днес е дори по-лошо. Глобалната финансова дерегулация, която бе най-голямата ценност за лобистите на богатия елит, ни донесе финансова криза и стимулира допълнително ксенофобски движения, които вече не признават първостепенното значение на обезпечаващи демокрацията институции като тази на правовата държава. Възходът на социалните медии е позволил на шепа много богати хора и институции да насочват целево огромен брой съобщения към различни групи от граждани, създавайки фалшивото впечатление за дебат, инсценирането на който всъщност се манипулира от малко на брой скрити източници.

Крауч прави оценка на последиците от тези и други тенденции за първоначалната си теза и твърди, че макар и в значителна степен тя да остава състоятелна, той е подценил ценността на институциите, които са от жизнена важност за поддържането на демократичния ред. Същевременно той се противопоставя на популистките предизвикателства, които привидно повтарят изложените в „Постдемокрация“ твърдения, но чиято песимистична носталгия е носител на антидемократична смес от омраза, отчуждаване и насилие.