В дебютната си книга Огнян Дъскарев – преводач, публицист и общественик, е събрал своите най-добри разкази, есета и анализи, писани през последните 20 години. Смесил е в едно завладяващо четиво страстта си към класиката и рока, към изобразителното изкуство, към природата, към величието на живота и делничността на смъртта. Допуснал ни е в своите реални и въображеми светове, разкривайки себе си.
Тескстовете в тази книга, извадени от „подредените по мъжки“ чекмеджета на авторовата памет, са и яростни, и прекрасни – като времената, в които е живял и за които е чел. В тях наред с ликтора Симплицилан и куртизанката Арсиное, дефилират другаря Иванов и палача Блохин, мяркат се Бах, Ницше и Наполеон, забиват Битълс и The Who, а Тачър, Рейгън и Тръмп оправят света.
Дъскарев минава през главите на живота си, без да ги прескача. Машината на времето, с помощта на която ни разхожда в далечни и близки времена, е за героите му. Сам авторът не се качва на нея – за да не види предварително бъдещето, в което е неизвестната му съдба, слабостта, старостта, и накрая – смъртта, която няколко пъти е гледал в очите. И е преминал „От другата страна“.
Огнян Дъскарев има „много ненаписани книги, в които често се зачита с небрежно възхищение“, точно както читателят прави с дебютната му книга. Докато чака с нетърпение следващите.