Тази книга отдава дължимото на един неизвестен за широката публика човек, който не се осмелява да се нарече писател. Той пише така, както и говори – трескаво. И когато веднъж му го подхвърлих, отвърна, че по-голям комплимент от този за него няма. Защото според собствената му теория, човек пише и говори така, както живее. (Златозар Петров)

Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов. Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина. (Деян Енев)