Книгата представя годините на т.нар. преход – период на обществени и политически събития, променили живота на много хора. Проследява превръщането на телевизионния бос Збигнев Арски от младеж с идеали и възвишени цели в егоистичен кариерист, безчувствен циник и мизантроп. 
В образа на Самуел Брак, най-изтъкнатия съвременен полски философ и приятел на Арски от младини, Вилдщайн персонифицира Злото. Брак винаги остава в сянка, но се оказва реалната движеща сила на събитията, кукловода, двигателя на мелницата на надеждите. Дори когато демоничният ментор изчезва, Збигнев Арски продължава да го усеща край себе си, да чува гласа му – съветващ, насочващ, иронизиращ. 
Последното предаване с надслов „Мелницата на надеждите“ е близко до форм?та на шоуто „Биг Брадър“. По време на кастинга на кандидатите се обещават бляскави изяви и перспективи, но в действителност избраниците биват поставяни в неловки ситуации, компрометирани и унижавани, за да се повишат гледаемостта и рейтингът на медията. Стига се до трагедия – един от участниците е убит, а един от водещите, синът на Самуел Брак, се самоубива. 
Светът на телевизията, който авторът (за известно време директор на полската обществена телевизия) прекрасно познава, е обрисуван безжалостно реалистично, на места с язвителна ирония и препратки към реално съществуващи медийни лица. 
На фона на противоборството между тpaдициoнните цeннocти и eмoциoнaлнaтa и дyxoвнa пo?вapa на консуматорското общество „Къщата на избраните“ рисува една неособено лицеприятна картина на нашето съвремие. Палитрата е красноречива: много черно, доста сиво и твърде малко бяло. В пресичащите се плоскости на реалността и метафизиката Бронислав Вилдщайн разкрива горчиви истини, провокира мъчителни размисли, поставя въпроси за смисъла на човешкия живот и важните неща в него, но също така  – чрез отрицание на Злото – насочва към недвусмислени отговори.