Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници.

Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея – както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни предоставя чрез този дневник един необикновен поглед към Първата световна война.

Разбира се, имаме и мъжкото впечатление от войната. Получаваме го от подпоручик Тихол – възлюбеният на сестра Евга. Грижейки се за него, тя тайно чете записките му, правени при отбраната на митичния Каймакчалан. И така, преплитайки се, разказите от двата дневника описват двете лица на войната – героизма на българските войници, защитаващи родината на фронта и страданията на тези в тила, изпитващи последствията от нея.