“Бай Ганьо” и “Чардафон Великий” са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция.За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг… зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, проклето жизнен, но цялата му жизненост е поставена само в негова услуга.Неговата енергия действително е възпитана през Възраждането. Ганьо Сомов – Алеко знае това – е взел участие в Старозагорското въстание.Но това е минало. Идеалите са снети. Бай Ганьо няма никакви спомени от борбите за освобождение. Той не ги предполага повече. Бай Ганьо няма минало и не признава миналото. Цялата му жизненост и енергия са се превърнали в груб практицизъм. Той иска да живее, и то да живее добре, а не да умира за България.Страшно е наистина, когато човек постави едно до друго: Грифонът и Химерата, Чардафон Великий” и “Бай Ганьо”, Алековите фейлетони и “Записките”. Какво не бихме дали тия двамата да бяха минали в директен разговор, в открита полемика. Но не! Те се възправят с образи, които са велики, обобщаващи общността символи, и всичко ни напомня ритуал в Африка, където племенното събрание еднакво почита маската на смеещото се и маската на тъжащото лице. Владимир Свинтила”
Грифонът и химерата. Българската душевност през Възраждането
£8.48
Автор: Владимир Свинтила
Цена на брой при количество (с приложена отстъпка):
1-2 | 3-5 | 6-10 | 11+ |
£8.48 | £8.06 | £7.63 | £7.21 |
Тегло | 385 гр |
---|---|
Издател | |
ISBN | 978-954-321-493-8 |
Година | |
Автор | |
Корица | |
Брой страници | 288 |
Тегло | 0.37 кг |