Демократическият парадокс

В либералните демокрации гарантирането на свободата и човешките права се използва парадоксално като претекст за налагането на ограничения върху упражняването на властта от народа. Демокрацията е резултат от сдвояването на две логики, свързани съответно с идеите за равенство и свобода, които никога не могат да бъдат помирени напълно.:”Демократическият парадокс” на Шантал Муф си поставя за цел да осветли това основополагащо за модерните демокрации напрежение.:”Когато разберем, че напрежението между равенството и свободата не може да бъде преодоляно (…), става ясно, че с изчезването на идеята за алтернатива на съществуващата конфигурация на властта изчезва и самата възможност за легитимна форма на израз на съпротивите срещу доминиращите властови отношения.” Единствен изход от ситуацията на глобализирано постполитическо примирение пред съдбовните икономически сили е възраждането на идеята за политическата борба като движеща сила на демократическия проект, разтваряща перспективата на една радикална демокрация.