Разтърсваща книга за преживяната реализация на комунистическата утопия в България. Вместо очаквания в началото “цъфтеж на пролетта”, настъпва “една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания” (по думите на Макс Вебер). Изграждането на тоталитарната машинария е в два паралелни свята ‐ на възторг и терор. Следствените изтезания и баналността на злото “приключват”, когато тялото предава душата и сияйното бъдеще все повече се отдалечава В края на краищата настъпва имплозията на системата. Господарката на живота и смъртта се загубва в дългата нощ