В новата стихосбирка на Петър Чухов се откриват някои от важните особености на неговия поетичен почерк, които го правят разпознаваем – лаконизмът, преобръщанията, неочакваните поанти, поетизирането на всекидневното. Но въпреки това тази книга е някак различна, по-притихнала, по-тъжна, по-отказваща да тушира страховете. Може би защото срещата с другото човешко същество в нея е по-категорично отложена, прегръдката и сливането са по-невъзможни и даже в съня преплитането не се случва. Целенасочено отстъпеното място на леглото остава празно.
Амелия Личева