БЕЗВРЕМИЕ Валяха звезди.И всеки миг вдишвах.Като мушица щастлива!Като забързана мравка.Земята кръжеше по свойта спиралаи дните изгаряха –сякаш свещи на вятър.Години са минали, векове може би!Мъдростта на сфинксачувствам във себе си.А като дете – продължавамда ровя в пясъка,правя си часовници, замъци –по-трайни от всичко останало.