кой знае откъде ида?угасна магията в плътта ми; да се измия, но не се изпира мръсното по мен;на трийсет птици пера е тялото ми;ако изхвърля покривалото от себе си,на болник ще заприличам.защо те болят така месата?Ти, място, между Пустинята и Книгата;смокини и маслини носиш ти;а къде е раната от Кръста?разтресе се пустинята като от епилепсияприхвана тайнството на розата.Кой заби този пирон?Къде е моят Кръст?не съм Словото аз, нито Езикът съм…най-високо напрежение – сърцето ми;защо не съм на Кръста аз,а вътре в мен е Кръстът?