Най-новата книга на Владимир Левчев – един от най-утвърдените български поети, преводачи и публицисти на нашето съвремие.

Владимир Левчев е автор на 15 стихосбирки, издадени в България, и 4 в САЩ, както и на множество статии и есета. Роден е през 1957 г. в София и завършва Английската гимназия, а след това и Националната художествена академия. По-късно визуалното изкуство повлиява силно върху поезията му.

Като ученик се увлича по всичко, стига да е в сферата на историята, философията, а за кратко и на религията. Обмисля да се запише в Духовната семинария, но го разубеждава баща му, поетът Любомир Левчев.

След началото на прехода започва да работи във в. “Демокрация”, издание на СДС, а през 1991 г. създава и “Литературен вестник” заедно с Едвин Сугарев, Ани Илков, Румен Леонидов, Миглена Николчина и други.

През 1994 г. Левчев получава стипендия Фулбрайт и заминава за САЩ, “уж за 2 години“, но остава 13. Там Левчев защитава магистратура по изящни изкуства, преподава и издава 4 книги. Към момента той работи в Американския университет в Благоевград, където преподава литература и творческо писане, по-конкретно поезия. Освен Т. С. Елиът, е превеждал на български стихове на Гинзбърг, Хенри Тейлър и Висоцки.

Съдържание:

– Самотната вечеря
– Смъртта и Бог
– Песен
– Тъмната кула на времето
– Фрагмент
– Нито една секунда от живота ти не изчезва
– Среща
– Венера
– Тор за райската градина
– За нова литургическа литература
– Струежите на цигуларя
– Струнната теория
– Водопад
– Наука и религия
– Небе
– Край
– Символ
– Символите не са декорация
– Убийство на светец
– Красиво и добро
– Червеи в раната на дете
– Наука и религия (2)
– Сезони и елементи
– Планетата някога
– Събуждане
– Седем заключения