От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване – универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем.
***
Людмила Калоянова е доктор на философските науки, родена е в Созопол. През 1990 г. емигрира в САЩ, където започва работа в University of Pittsburgh и защитава докторска дисертация на тема „Женска идентичност и креативно писане“. Книгата ѝ „Creatures of Transition“ (New York, 1998), която повдига въпроса за пола като културен и социален конструкт в литературния дискурс от началото на миналия век, получава международно признание в академичните среди. Новата ѝ творба „Между лавъра и кръста“ е задълбочено изследване на двата наратива, езически и християнски, които се преплитат и допълват, превръщайки противоречивата история на Созопол в едно органично цяло.