Петър Анастасов (1942–2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното, уютното, за приятелството и любовта – отдадена, но и загадъчна. Негови пиеси са поставяни на театралните сцени в цялата страна, а по сценариите му са заснети няколко телевизионни новели. В настоящото издание са побрани почти всички негови стихотворения, в това число и непубликувани досега.

НАКРАЯ

След бездиханния живот

и бездиханната любов,

под призрачния небосвод

с металносребърен обков

прииждат морните вълни

на моите последни дни.

Затънал съм до гуша в тях,

но, Боже мой, не ме е страх!

Обичах и обичан бях –

благодаря ти, че живях…