Петър Анастасов (1942–2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното, уютното, за приятелството и любовта – отдадена, но и загадъчна. Негови пиеси са поставяни на театралните сцени в цялата страна, а по сценариите му са заснети няколко телевизионни новели. В настоящото издание са побрани почти всички негови стихотворения, в това число и непубликувани досега.
НАКРАЯ
След бездиханния живот
и бездиханната любов,
под призрачния небосвод
с металносребърен обков
прииждат морните вълни
на моите последни дни.
Затънал съм до гуша в тях,
но, Боже мой, не ме е страх!
Обичах и обичан бях –
благодаря ти, че живях…
