В основата на работата стои разбирането за институционалната природа на правото – неговата способност да интегрира социалното и индивидуалното, фактическото и дължимото, устойчивостта на правния ред и институционалната промяна. От една страна, правото се разглежда като институт в структурата на обществото, което позволява обсъждане на редица негови връзки и съотношения с други институти, каквито са политиката и икономиката. Именно тази гледна точка разкрива социалния контекст на правото.
Втората гледна точка е определянето на интегративната институционалност на правото, осмислена чрез изграждането на основни правни понятия – институционализация в правото, институти на правото, юриспруденция и легиспруденция. Предмет на обсъждане е темата за развитието на правото като процес на правополагане, правотворчество и правна промяна, чийто институционален контекст се формира и проявява чрез юриспруденцията и легиспруденцията.
В изследването юриспруденцията е представена като теория и практика на юрисдикциите, а легиспруденцията е определена като теория и практика на законодателната дейност. Тяхното разглеждане е опит за теоретично обяснение на разумното начало в правото през призмата на развитието на политическите институции и юрисдикциите, като предпоставка за обсъждане на актуални проблеми на законодателството и правораздаването.
Художествено оформление: Фиделия Косева