В началото на ноември Питър пристигнал от Лондон в България, за да опознае страната. Срещнал се с Павлина, с която се познавали от Англия, и нейната приятелка – Христина. Тримата решили да посетят Крушунските водопади. На следващия ден групата пристигнала в с. Крушуна и тръгнала нагоре по екопътеката. Времето било слънчево и топло за сезона. Вървели бавно и се наслаждавали на природата. Преминавайки през един от мостовете по екопътеката, в подножието на скалата, която се издигала над моста, Христина видяла как пада струйка пръст, но решила, че това е част от атракцията. И през ум не й минало, че става въпрос за срутище.
Въпросът за защитата на природата се поставя все по- остро не само в България, но и от цялата международна общественост. Настоящата монография има за цел да предложи възможни вещноправни решения на част от съществуващите екологични проблеми. Тези решения преминават през обосноваването както на една особена категория вещи: вещи в природно състояние, така и на един особен формат на собственост: пасивна природосъхраняваща собственост, основаващи се не толкова върху концепцията за употреба (права), колкото върху идеята за грижа (задължения) за природата. Предложе- нията са направени в контекста на въпроси относно отговор- ността за вреди, произлезли от вещи (чл. 50 ЗЗД), тъй като именно с този правен институт е свързан реален юридически казус, дал възможност на българската съдебна практика да осмисли понятието „вещи в природно състояние“.