“Книгата представя задълбочена и съвременна информация за патогенезата, диагностиката и новите терапевтични подходи при сепсис. Тя разширява познанията ни за това заболяване и ще допринесе за по-резултатното му лечение. Тя ще е ценно помагало както за клиницисти от всички медицински специалности, така и за имунолози, молекулярни биолози, фармаколози, студенти и специализанти.”
Проф. Красимира Икономова, дм
“Сепсисът е една от основните причини за смърт при пациентите с инфекциозни заболявания в критично състояние. Съвременните антибиотици и терапевтични подходи, използвани при интензивното му лечение, се оказват все още незадоволително ефективни. Самото състояние сепсис има различна степен на изява в хода на развитието си при отделните пациенти. То е описвано с група свързани с него термини, критериите за които търпят постоянно изменение, успоредно с напредването на съвременните познания. Такива термини, отразяващи различната сила на изява на септичните състояния в хода на развитието им са: синдром на системен възпалителен отговор ( systemic inflammatory response syndrome, SIRS), сепсис, тежък сепсис, септичен шок, синдром на множествена органна дисфункция.
Лечението на сепсиса е скъпо струващо, като според статистическото изследване в САЩ за периода 1979 – 2000 година е възлизало общо на 20 милиарда долара. В интензивните отделения сепсисът е една от основните причини за висока смъртност сред пациентите с инфекциозни заболявания, като в Европа тя е около 41%, в САЩ е 28%, в Австралия и Нова Зеландия е 20% (Kaukonen, 2014).
В световен мащаб броят на пациентите със сепсис непрекъснато нараства. Това се дължи от една страна на все по-достъпната болнична помощ и съответно възможността за диагностициране, а от друга на увеличаващата се антибиотична резистентност, нарастващия дял на застаряващото население, честото прилагане на имуносупресивни терапии, по-достъпните медицински технологии и интервенции. Общият брой пациенти, годишно умиращи от сепсис, значително расте (Rudd et al. 2020). Пациентите, които оцеляват след развиването на сепсис, остават с трайни увреждания заради функционални дефицити и намалено качество на живот, а рискът от смърт впоследствие при тях се увеличава (Rudd et al. 2020; Perl et al. 1995).”
Из книгата
