Новата, трета в сметката на Димитър Бечев книга, онасловена „Самотни илюзии” има поне две особености. Първата е във факта, че тя е с литературно-критически анализи, или , както ги определя самият им автор, литературни приписки, пращайки ни с едно намигване в полето на каноничната старобългарска книжнина, където не е било прието да се показва лицето на автора, да има изобщо автор, а се е следвал така нареченият литерату рен етикет.
По страниците на „Самотни илюзии”, а те са малко над 200, ще се срещнем отново или за първи път , с прочита от страна на Бечев на белетристи като Димитър Яръмов, към чиято проза литературният анализатор има тежък сантимент още от студентските си години в Пловдивдския университет. В града под тепетата, подбутван в някаква степен от сегашния доцент по теория на литературата Атанас Бучков, Митко Бечев за първи път навлиза в света на Яръмов и на Атанас Теодоров, като превръща това си увлечение в своя дипломна работа.
Пловдив е белязал пътя на автора на „Самотни илюзии” не само с този знак. „И потопен в мастилото на здрача” е литературно-критически текст, посветен на големия лирик Добромир Тонев, с който Бечев се засича по банките на Алма матер в града, направен върху градове.