Трудът представлява систематично изследване на фонда от турски лексикални заемки в българския език с оглед на историята на тяхното заемане, разпространение и употреба до наши дни. Той има за цел да покаже как и защо в тях е останало отразено влиянието на османската турска култура върху българската, т.е. в какво се заключава т.нар. османско наследство в езика ни. Турцизмите ни предлагат уникални възможности да изследваме от различни гледни точки в какво се състоят проявите на междукултурен конфликт и какви са неговите най-значими следствия. Въз основа на богат езиков материал, негови анализи и обобщения читателят придобива задълбочена представа по какъв начин протича разподобяването между два езика и култури в Европа след дълъг период на едностранно и мащабно културно влияние, което се дължи на нежелани и неприемливи исторически обстоятелства. Изследването има отношение към езиковедската теория и практика в лексикологията и лексикографията, семантиката, стилистиката, прагматиката и психологията на езика, както и към психологията на емоциите, психологията на личността и меж­дуличностните отношения (както са отразени в езика) и теорията в областта на езиковите и културните контакти в науките за човека.