Публицистиката на Талев трябва да бъде изучавана в журналистическите факултети като демонстрация на това как журналистическото слово на документа, на факта, на злободневното събитие се превръща в метафора, в символ, в есе или памфлет; как жанрът на вестникарското: антрефиле, информация, очерк, репортаж, пътепис, скица, подгрети от една трагична история се превръщат в своя художествен антипод; как човекът от злободневието в много от тях се превръща в художествен образ. Това е особено важно за онази част от студентите журналисти, които носят в раниците си жезъл на бъдещи писатели и то може да им бъде безценен урок как практиката на журналиста трябва да послужи на писателя, ако той открие в нея своята кауза, в която да заложи всичко, за да се превърне в писател на своя народ.