Регламентът съдържа еднообразни правила относно международната компетентност, приложимото право, признаването и допускането до изпълнение на чуждестранни актове в областта на наследяването, както и относно европейското удостоверение за наследство.

Регламент Брюксел IV съдържа уеднаквена уредба на наследствените правоотношения с международен елемент в рамките на Европейския съюз. По данни на Европейската комисия около 10% от наследяванията в ЕС имат международен характер, като техният относителен дял непрекъснато се увеличава във връзка със свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали. Все повече лица напускат държавата си по произход и се установяват в други държави членки, където придобиват обичайно местопребиваване, местожителство, имущество, а понякога и гражданство.

Целта на настоящия коментар е да представи детайлен анализ на разпоредбите на Регламент Брюксел IV, на приетата във връзка с прилагането му Глава 58 „б“ от ГПК, както и на прецедентното право на Съда на ЕС и на българската съдебна практика. Изследването е предназначено за правоприлагащите органи, практикуващите юристи и студентите по право с цел да ги улесни при тълкуването и прилагането на разпоредбите на Регламента.