В книгата азбучно са подредени и криво-ляво обяснени думи за феномени и физиономии, познати (нерядко до болка) на повечето пълнолетни и непълнолетни български граждани, потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, жертви на социални мрежи и асоциални мечти. Затова надали има нужда от речник; освен че може да се допълва до безкрайност, по природа той е преходен, дори когато е насочен към бъдещи читатели и изследователи на отминаващите съвремия; речникът е само опит да се препредаде преходността.
Основното тук се съсредоточава най-вече в продължаващите промени на последния хронично зациклящ преход след 1989 г. При повечето обяснения се прибягва до предишни, вече трудно разбираеми значения и смисли, както и с асоциации, идващи и призрачно, и епидемично от забравени времена с възкръсващи или съвсем нови словоупотреби.
Зад обясняваните думи и словосъчетания изпъкват преходни понятия, образи и лица, в които, казано хегелиански, човек се оглежда (за себе си) и вглежда (в себе си) дори тогава, когато огледалото е криво (само по себе си). Но тъкмо кривите огледала нерядко помагат да се видят по-ясно различните преходни черти на времето, изчистено от грима и претенциите за чиста – и затова проста – истинска история.
***
Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра „История на философията“ и декан на Философски факултет в периода 2011–2019 г. Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай.
Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии, сред които: „Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното“, „Що е Просвещение? – текстове, жанрове, контексти“, „Въведение във философията“, „17 юни на Симеон Сакскобургготски“ и др.; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе и др.
Ръководил е множество национални и международни приложни и научни проекти: концепция на държавни зрелостни изпити, финансиране на системата на висше образование, рейтинга на български университети (заедно с Ч. Найденов), обучение и преквалификация на учителите в средното образование, ромските училища в България, междукултурен диалог и др.
Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и към 400 публикации в периодичния печат, най-вече във в-к „Сега“, чийто колумнист за съботно-неделното издание е между 2004 и 2019 г.; част от тези статии са събрани в книгата „Гледки от българския вагон“.
