Една от най-красивите легенди, свързани с историята на Пещерската котловина, е легендата за Перистера – сестрата на скалния гълъб. Именно от нея тръгва едно от предположенията за названието на града, а и до днес името Пещера се изписва като Перистера на някои гръцки карти.
През 13 – 11 година пр. н. е. в планината Родопа избухва въстанието на траките от племето беси, водено от жрицата им Вологез. Повод за въстанието станало отнемането на светилището на Дионис, което римляните предали на далеч по лоялните към властта им одриси. Срещу въстаналите траки начело на легионите застанал самия проконсул на Тракия Луций Корнелий Пизон. Неравната борба продължила повече от две години. Въпреки съпротивата на бесите твърдините им падали една след друга. Накрая останала последната планинска крепост. Навярно това била Бесапара – митичната столица на бесите. Легионерите я обсаждали повече от месец. Редовете на защитниците оредявали, запасите от зърно, вода и вино привършвали, а римляните очаквали победата.
Една есенна вечер от зъберите се чули древни тайнствени напеви и в бездната полетели последните ? защитници. Пъстрите им зейри се разперили над Родопите като криле на птици. Горди и непобедени. Първа през зъберите полетяла дъщерята на Вологез. Хилядолетия не научили името ?.
Нарекли я Перистера – гълъб, така както я наричали римските легионери, разтърсени от саможертвата на гордите траки.