Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви.

Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да припомня смисъла и стойността на понятието за обществена опасност. В някакъв смисъл да защитя това понятие. Във времето на постоянни опити за „модернизиране“ на правото, които по необходимост отричат всичко, измислено преди повече от четвърт век, си струва по-често да се припомня, че и преди нас наказателното право се е развивало. Ще се опитам да докажа, че обществената опасност на престъплението има и измерения, които досега са убягвали на голяма част от изследователите.