Според действащото българско законодателство неимуществените, известни още като „морални”, вреди се обезщетяват „по справедливост”. Използването на толкова съпротивляващо се срещу всякаква дефиниция философско понятие като справедливостта, за да се осигури действието на една по правило ориентирана към практиката правна норма, създава сериозно напрежение в процеса на правоприлагане. Именно въпросите, продукт на това напрежение, са разгледани в настоящата книга, като това е направено в контекста на законовото изискване за създаване на методика за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на смърт или телесно увреждане при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.