Направих каквото можах

Навярно това, че съм роден в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка, е причината за еднакво силната ми привързаност и към двете ми родини. И все пак изпитвам една по-особена нежност към онази, останала под тоталитарна власт в продължение на половин век.
В интерес на истината, ако приз­ракът на реалния комунизъм бе потънал безвъзвратно в нищото, вероятно нямаше да си направя труда да преразглеждам злодеянията от онези мрачни години. Но действителността, уви, е друга и знаем, че ако няма кой да пази паметта им, жертвите на тиранията винаги ще бъдат грешни.
Затова реших да споделя тази наподобяваща сага история, с дъх на епопея, изтъкана от сълзи и смях, смелост и страх. В нея любовта и приятелството се преплитат с предателство, а победите са следвани от разочарования.
Накратко, разказът, който предоставям на читателя, е едно по-скоро романизирано есе, отколкото роман, една фикция, в която всичко (или почти всичко) е истина. И сега, след като съм го предупредил, му поверявам грижата да оцени (или не) стойността и истинността му.
Алфред Фосколо