Съществуването на правна уредба обаче само по себе си не е достатъчно. Държавата е длъжна да създаде и юридически гаранции за правата чрез предвиждане във вътрешното законодателство на ефективни механизми за тяхната защита при нарушаване.

Целта на настоящото изследване е чрез анализ на действащата наказателноправна уредба, която има отношение към нормалното упражняване на политическите права на гражданите, проследяването на процеса на нейното развитие и причините, които са го предизвикали, да се потърсят отговори и обосноват изводи по няколко важни въпроси:

– на нормалното упражняване на кои политически права наказателното право дава защита;
– как е изградена тази защита и
– използва ли действащото законодателство и други форми на защита на нормалното упражняване на политическите права, освен със средствата на наказателното право, и какви са те.

Отговорите на тези въпроси следва да се основат на базовата по характера си изходна позиция – съдържанието, което наказателно право влага в термина „политически права на гражданите“.

Допълненията на Наказателния кодекс от 2014 г., чрез които в обхвата на престъпленията против политическите права на гражданите се включи и защитата на участието на гражданите в референдум, породи и необходимостта в най-общ вид да се направи и разграничение между прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (една от формите, на които е участието в референдум) и политическите права на гражданите. Въз основа на това разграничение са направени и предложенията за промяна на уредбата на Наказателния кодекс.

Глава втора съдържа анализ на отделните престъпления против политическите права, както и съпоставянето им с други сходни престъпления.