Да се пише курс, който трябва да изпълнява и функциите на университетски учебник, е трудно. Такива курсове обикновено се пишат на по-късна възраст, тогава, когато наистина авторът е наясно със своите възможности и знае каква отговорна задача нагърбва.
От една страна, университетският курс трябва да съдържа най-важните институти на международното право. Макар международното право да се преподава като една и съща материя във всички юридически факултети, няма два еднакви курса по международно право. Има общи теми. Това, което обикновено се нарича обща част на международното право, включва източници, субекти, отговорността, уреждането на спорове, историята на международното право, като тези глави могат да се открият в почти всеки курс по международно право.
Що се касае до условно наричаната специална част – отделните дялове на международното право – общото се свежда до въпросите на територията, договорите, пространствата, въпросите на правото, прилагано по време на въоръжени конфликти, правото на международните организации. Тук наистина различията са много по-значими. В крайна сметка обемът е компромис между изискванията на учебната програма и умението кратко да се изложат най-важните (според автора) теми.
С този университетски курс се стремях да бъде и кратък. Да включа в него само безспорно необходимото. Необходимото се определя и от мястото на международното право сред другите преподавани дисциплини. Едно от следствията за преподаването му в юридическите факултети е навлизането в него на други правни дисциплини. Въпроси, разглеждани като неоспорима и неделима част от международното право, вече със същата неоспоримост се разглеждат като част от наказателното, трудовото, данъчното право.
Дълго се съмнявах в необходимостта да пиша този курс. Написах го. Той не е съвършен, надявам се да бъде полезен.
Благой Видин