Думата „лоби“ се появява през Средновековието – XVI век, за да обозначи, според едни автори, площадка за разходка на монасите в манастир. Според други – средновековните латинци са използвали
думата „лоби“ за назоваване на тайни, тесни проходи и скрити, полутъмни галерии в католическите манастири. Времето на появата на думата „лоби“ (XVI век) и обвързването є с дейности в манастири не се оспорва и се среща в различни източници.
Лобизмът като политически феномен е продукт на западната модерност, като предпоставките за неговото възникване са свързани най-общо с модерния рационализъм, инструментализъм и бюрокрация в рамките на модерната национална държава в условия на капитализъм. Основните признаци на модерността (модерната епоха), според различни автори, са: а) науката/разумът (О. Конт); б)индустрията (Х. Спенсър); в) търговията (Шотландското просвещение); г) капитализмът (К. Маркс); д) рационализмът (М. Вебер).
Първообрази на лобитата в зората на капитализма са занаятчийските гилдии и различните професионално-съсловни обединения (търговски и индустриални камари и др.) както в западните, така и в незападните общества (Китай, Япония и др.). Такива предвестници са също картелите, появили се в края на XIX и началото на XX век, както и кастите в Индия.