Изследването анализира начините, по които писаното писмено слово може да постигне “илюзия” за устна произносимост, както и възможния продуктивен ефект от този процес. Книгата засича теоретичното с историческото обяснение за сказа, показва механизмите на литературноисторическия му развой. Тя откроява историческата логика на неговото зараждане и формиране, блестящите му изяви в прозата на Чудомир и съвременните му върхови проявления в част от творчеството на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Изследването е сполучлив опит да се покаже и докаже актуалността на “сказа” като разказвачески похват и неговата значимост като наратологична категория.
