Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. 
Думата иде от латинското legere – „чета“ с вътрешен смисъл „онова, което е достойно да бъде прочетено“.
Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития.
Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата „Илиада“, която е в пространството на легендите. Разкопава Хисарлъка на малоазийския бряг и Микена на Пелопонес. Съкровището на Приам и маската на Агамемнон излизат на светло. Двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология.
Как е у нас?
Отговор дава монографията „Легенди и истини в българската история“.