Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика.

Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители – Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, проявили се като лица на несъгласието. Реконструира опозиционната и алтернативна литературна публичност. Разказва разнопосочни истории, които, събрани в синхронния свят на 1946-а, я превръщат в пределна и прагова, но и в лична, човешка година.