Смятаме, че знаем какво представлява автокрацията – държава с Голямото лошо на върха. Но този карикатурен образ не отговаря на действителността. Днес автокрациите се управляват не от един диктатор, а от сложни мрежи от клептократични структури, служби за сигурност, експерти по технологии за масово наблюдение и професионални пропагандатори, действащи при различни режими, от Китай до Русия и Иран. Членовете на тези мрежи са свързани помежду си не само в рамките на една държава: корумпирани компании от една страна въртят бизнес с корумпирани компании в друга; полицията от една страна понякога въоръжава и обучава полицията в друга, а пропагандаторите споделят ресурси, за да разпространяват едни и същи послания за нестабилността на демокрацията и Америка като най-голямото зло.
За разлика от военните и политическите съюзи от други епохи и други места, тази група не действа като блок, а по-скоро като фирма – конгломерат от автокрации. Те са обединени не от идеология, а от твърда решимост да запазят властта и богатството си, да подкопаят демократичния свят и да разрушат неговите ценности. Тяхното разбиране за съвременния свят – как се е оформил, защо просъществува, как функционира, как демокрацията е допринесла за укрепването му и как ние бихме могли да бъдем използвани за неговото разрушаване – е темата на тази книга.
Критиките от международната общност, икономическите санкции и масовите опозиционни движения не плашат автократите. Затова в своя изключително навременен анализ Ан Апълбаум призовава демокрациите да променят из основи политиките си – за да имат шанс да се преборят с тази нова заплаха.
***
Ан Апълбаум е журналист и историк, носител на множество награди. Сред нейните книги са „ГУЛАГ. Лагерите на смъртта“, отличена с награда „Пулицър“ (2004), „Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944–1956“ и „Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна“. През 1988–1991 г.  отразява колапса на комунизма в Източна Европа като кореспондент за сп. „Икономист“ и в-к „Индипендънт“ във Варшава.  Омъжена е за полския политик Радослав Шикорски, а през 2013 г. получава полско гражданство. Живее в Полша и Великобритания.