Книгата на Дамазио е твърдо базирана в еволюционния контекст. Той твърди, че дори и едноклетъчните организми, например бактерии или амеби, имат минимално чувство за себе си и се стремят да запазят вътрешния си интегритет срещу чуждо нашествие. Те демонстрират примитивни емоции, които са предтечите на преживяванията на болка и удоволствие. Дамазио нарича процесите, чрез които организмът стабилизира тялото си, хомеостаза и изследва последиците за това при хората, доказвайки тезата си, че трябва първо да изпитваме емоции, за да можем да мислим.Това е ясна и съществена книга, която разкодира всички конвенционални категории на мозъка. Оказва се, че “висшите” части на кората са неотделими от “по-нисшите” части, че Азът се появява до голяма степен от мозъчния ствол – мозъчната тъкан точно над гръбначния мозък. С други думи, ние възникваме от мястото, където мозъкът и тялото се срещат, където плътта и чувствата са неотделими…