Библиотека “Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата на Първата /Народна/ република България /1946-1990/, и на Втората българска република /след 1990 г./ Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.
Иван Цанев /1941/ е поетът в алтернативния канон, чрез когото българската поезия препрочита и творчески усвоява лирическия опит на поета Атанас Далчев и на поетите от 40-те. Още през 60-те години младият поет предлага своята алтернатива на соцреализма като преработка на този опит, постигайки една нова предметност в изграждането на успоредно битие, което се противопоставя на доминирания от все по-перфидно насилие и пропаганден прогрес свят на НРБ. Иван Цанев предлага изказ, чрез който проговаря самото битие с всички свои гласове, докосвайки се до подриваща “социалистическия хуманизъм” всечовешка етика. И всичко това – подчинено на една воля за шедьовър, с демонстрация на такова майсторско упорство над точния стих, каквото българската литертура не познава.